Лилава "СЪМ"...днес...
Може би от лилавите сенки в съня ми...тази нощ...
Сенки-крила...
И...лилавото цвете в градината на облачен замък...
Лилав път, с нрав криволичещ...
И вятър, люляково галещ...
И...лилави мои любими стихове..., за вас...:)
Моята "ДРУГА ПРИКАЗКА"...
СЛУЧВАМ СЕ
Толкова понякога се случвам.
Тогава небето
почервенява от срам,
че не ме е забелязвало,
земята ми позволява
да ходя на ръце
в зелените й коси,
вятърът
презглава ме целува
и даже не го первам през ръцете
като ми бърка в деколтето.
А ти...
Ти пак отсъстваш.
И аз се случвам
като се моля
да се превърнеш
в засрамено небе,
в зеленокоса земя,
във вятър ексцентрик...
Случвам се,
когато се надявам
да се случиш толкова понякога...
СЛУЧВАМ СЕ.
Татяна Йотова
ПЕСЪЧИНКА В ОКОТО
Когато си тръгва приятел
и бавно пониква стена,
превръщам се в сняка на вятър
и скитам край него в света.
Прибирам се в пръстите топли,
в косите ми сторвали път,
из миглите тихо похлопвам,
трептели по моята гръд.
Когато си тръгва приятел,
сърцето си везам в ръка
и светя му като със факел
през болка и мътна вода.
Но щом и без мен му е светло -
ни вятър усеща, ни лъч,
той някак внезапно се сепва,
застигнат от вчерашна глъч.
Виновно премигва, защото
додява му споменът за
една песъчинка в окото,
родила се вместо сълза.
Татяна Йотова
"...Вие искате много повече
от това, което казвате, но не знам
дали мога да ви го дам..."
ПОДАРИ МИ ЕДНА ЛЮБОВ
Щом не можеш голяма - малка,
като гълъбово око,
като огънче на запалка.
Подари ми я тук. Сега.
Запечатай я във прегръдка
на две гълъбови крила,
на огънчето във тръпката.
Подари ми една любов!
Като ангел да ме закриля
и в този, и в следващ живот,
жадна ли съм - все да извира!
Татяна Йотова
СЪМ
... И не казвам "бях", "ще бъда"!
Вчера, Утре... тръгват с гръм!
Виж: СЕГА мигът се сбъдва,
щом си кажа: СЪМва! съм!
Татяна Йотова
КАТО МИСЛИШ ЗА МЕН, си представяй пустиня, в която
под последната дюна набъбват сълзите на ручей,
куха суха пчела, прелетяла възможното лято,
с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче,
ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето,
мокро коте, което сънува, че вече е птиче
и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети...
Или тъмната струйка кафе, очертала момиче.
Направи този жест - измисли ме с плитки катранени
с доверчиви зеници, които се учат да питат,
дай ми цаганска баница, намажи ми със слюнка раните,
запали като празнични свещи край пътя липите!
Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър
или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят.
Той е сънят, в който само за кратко се лутам.
Само за кратко - додето ме сепне прибоят.
Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка -
спи в камънака солен, в синевата живее
и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка,
а когато пищи, се заслушай - всъщност пее.
Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво.
Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана,
почерпи цигането - така безпричинно щастливо...
Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана.
Мая Дългъчева
ПЪТЕЧКАТА, КОЯТО твойте устни
по кожата ми мислено чертаят,
навярно е начало на изкуство,
чието име няма да узная.
От нея нишка топъл дъх остава -
невидим белег, че те имам още...
След миг ще се стопи. Ще те забравя.
Ала ще свети тялото ми нощем
от трепета на нежното изкуство
извивка след извивка да извае
пътечката, която твойте устни
по кожата ми мислено чертаят.
Мая Дългъчева
ТИХО!
Много е шумно! Грохот от думи ме блъска,
тътне в ушите ми, стърже, джомоли, писука...
Боже, навярно щастлив е щурецът зимъска,
с празен стомах, но най-сетне с тъпанче спукано.
Вече не искам да чувам! Не искам да зная.
А тишината оказа се рядка и скъпа.
Ако ме питате как си представям Рая -
декар гора. Мечка може. Без циганин с тъпан.
Искам да сърбам роса, треволяци да хрупам
и да заровя очи в някой облак зареян...
Сняг от глухарчета искам да ме затрупа,
да се превърна в глухарче, да оглушея!
Напръстник дъжд отлежал наум ще поръчам.
Ще се натряскам, без келнер към мен да се тътри.
И ще ликувам! Едничкото, дето ме мъчи:
как ще запуша ушите си? Ала отвътре.
Мая Дългъчева
СТРАСТ
Тази есен е тъй разточителна,
сякаш Рубенсова жена -
вместо гръд
се налива
мъчителна
обла, огнена, пищна луна!
Натежалите облаци дръзко
вият къдри на тъмни вълма.
Като гребен светкавица лъска
и от устрем
се счупва сама.
Притаен в тишина златолиста
трепне хълм -
влажен, сънен и гол.
Рой врабци - наниз топли мъниста -
се разсипват
в дълбокия дол.
Ако Бог е безстрастен,
тогава
тази есен е просто мираж.
Рубенс знае - картина не става
без нагон,
без копнеж,
без кураж.
Мая Дългъчева
ЖЕНАТА ПОЕТ
И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед,
цопнал в блато.
От глезените тънки до гърдите
тя бе жена.
Нататък беше лято.
Сред миризми на вино, завист, клюка,
се носеше
усмихната и бяла.
Говореше с щурците и капчука.
Тя бе душа,
едва покрита с тяло.
Какъв ли вихър странен я довея
в света на грях, влеможи, не-поети -
не знам.
Но щом луната взе да тлее,
остана тя.
И продължи да свети.
Навярно ни е пратена отгоре,
за да разкрие
тайната небесна -
когато блатото обятия разтвори,
да се превърнеш в патица
е лесно.
Но истинският лебед
бяло пее
и гали тинята, и плаче скрито,
додето блатната коричка изтънее
и бликне
езерна вода.
След туй отлита.
Мая Дългъчева
...Лилави капчици бисерност...от "Съм"...и "Друга приказка"... Две стихосбирки на две поетеси - Татяна Йотова и Мая Дългъчева...
С едната от тях сме се разхождали в необятната Страна на талантите, а другата предстои да надникне към мен и моя свят...:)
...Лилави капчици поетичност... от лилавото ми настроение...:)
...Почувствахте ли вашия стих?... Познахте ли го?...
Ще ми е приятно, ако съм успяла, пътувайки по лилави пътечки, прелитайки над облачни замъци, да достигна до вас...
С люляково галеща усмивка... Ася....:)
Лилав е просторът...
Лилав е светът на летящите хора...;)
И съвсем обяснимо е "виолетово романтична" дългата ми вълна...;) Та нали лилавото е цветът на Любовта!:)
Ти избра ли си Твоето стихотворение?:)
20.01.2009 18:04
Усмивкаааааа!:))))
..................................................................
"Пътечката която..." :)
Ммммного добро стихотворение!...:)
Ами...нека и аз един път да съм в лилаво настроение!:))))
Усмивкииии!:))))
ДРУГА ПРИКАЗКА
Не е дошъл мигът.
Не е дошъл
векът, през който трябва да те срещна.
В коя гора ли бродиш -
сам и зъл,
а аз те чакам - зла, сама и смешна.
От паяжини
риза ти плета.
Какво ли знае малката Елиза...
Парливите копривени листа
са ласка,
щом развръзката е близо.
Очакването
може да е дар,
ала когато му се вижда края.
Кошмар е да си гатанка в буквар,
която своя отговор
не знае.
А той е ясен даже за дете,
обаче, ако го четеш отгоре:
от паяжини риза
кой плете,
езика на цветята
кой говори...
Навярно ти си също
малко луд?
И чак пред лудницата ще се срещнем?
Ще те позная - с жестове на шут
и жаба,
на която шепнеш нежно.
И ще се струтят всички векове,
когато имената си узнаем.
Ще кажеш: "Палечке,
небето ме зове!"
А аз: "Здравей!
Приятно ми е, Мая."
Мая Дългъчева
Това е едноименното стихотворение от стихосбирката "Друга приказка"...
Поздрави, Мартичка:)
Мисля си, че любовта приема различни цветове. Или никакви. Сега явно при теб е дошъл лилавия.
Харесала ти е необятността на лилавото..., разбирам...;) В лилавото можеш да се "гмурнеш" и да се чувстваш прекрасно...:) А дължината..., всъщност е безкрай...
Да, лилава съм... И ми е хубаво...:)
Утре ще се върна в другите стихове(светове). копирах си ги;) с извинение, без позволение.;)
Поздрави!
Радвам се..:)
И..."случвай се"...!:) Прекрасно е...
Прегръдка...:)
Есенност
Неутолима като глад на великан
безмилостната есен ме поглъща.
В корема и клокочи дъжд пиян,
кървят листа и нищо не е същото.
А беше друго. Помня - ласкав дъжд
очите ми целува без да пита -
непостоянен, като хубав мъж,
след който по-щастливи спят жените.
И помня още младите листа
снега оттърсват със зелени тръпки,
а в жилките им блика пролетта
със сладко обещание за пъпки...
Нима не са едни и същи тук
дъждът, листата, моята усмивка?
Мълчи душата, свита на юмрук
под мразовита вятърна завивка.
В бездънния търбух на есента
любовите без думи се събличат.
До шал от нежност мятат песента,
а гола, любовта на смърт прилича.
Но как да обясниш на някой луд,
че е сменен часът на чудесата,
щом Господ е изваял с толкоз труд
усмивчицата му, по детски свята?
И как да обясня на моя син,
че само чифт криле не ми достигат
да гребна залеза - стопен рубин,
додето планината вежди вдига?
Крещя на дъщеря си с шепот глух:
Не знам къде се учи за принцеса!
На есента в усойния търбух
и шлейфът ми прилича на завеса.
Това дотук наум си го крещя.
Лицето ми се смее обичайно
в очакване да плисне пак нощта
и да измие тъмните ми тайни.
А може би с протегнат лъч любов
ще омагьосам есента сурова -
в следите на дъжда, за флирт готов,
ще светне капка - сребърна подкова,
а есенния пъстър листопад
ще ме загърне в топлата си дреха?
Ако успея - заповядай, свят,
да ти отчупя къшейче утеха,
покорни да приседнем и за миг
да чуем как врабчетата чирикат
на мъдрия си птичешки език,
че есента е цветето в петлика.
Мая Дългъчева
Благодаря ти отново за люляково-нежният постинг!
Почувствах ги
20.01.2009 20:26
цялата лилавост...
Поздрав!
ПОСВЕЩЕНИЕ
Тя е смешна понякога - романтичка наивна!
Още детство в очите й свети.
Ако тайничко нощем нанякъде кривне -
пие вино с мъртви поети.
И е тъжна понякога, и мълчи необятно,
но така се срамува да плаче,
че сълзата набола се търкулва обратно
и след себе си въздуха влачи.
Като въздух я дишам - незабележимо.
Просто знам, че е тук. Че е близо.
Като дъх от коса. Като кукла любима.
Като нокти, до кожа изгризани.
Просто знам, че е тук. и е толкова хубаво
някой с тебе в студа да трепери.
Вдън гори Тилилейски да се изгубя,
тя едничка ще ме намери.
Тя е прошка без глас, мъдрост, страх посреднощ
и запалена мълком свещица.
Подари ми очи, да живея в разкош -
виждам, в дюлята зреят жълтици!
Подари ми небе, подари ми земя,
а отплата за нея аз нямам.
Само няколко стиха, с които ръмя
под клепачите мокри на мама.
Мая Дългъчева
Мартичка, днес се чух с Мая по телефона и още съм под емоциите и впечатленията на общуването с нея...:)
Поздрави и за теб, любимост...:)
Благодаря ти за нюанса лилавост, с който ме дари, като ми гостува в люляково-лилавия пост...:)
Ето за теб нещичко...люляково...:
"Кладенчето в двора
все бърбори,
че водата
в клетка
не живее.
Косът го поглежда
и се смее." /М. Дългъчева/
Прегръдка, люлякова, Люба...:)
Приятно ми е, че си тук...:)
Идвай отново...Така ще обогатяваме нюансите на лилавото... А това си е истинско богатство!:)
А то, кой бил тук!:)))
Благодаря ти, Албенка....:)
Само като се появиш, ми става поетично едно...такова...:)))
И ооооще по-лилаво!:)))
И от мен усмивки и прегръдки, разбира се в лилаво!...:))))
в стихове и нежно романтично,
пеперудена въздишка долетяла
воалът на Луна обвива мене цяла...
Много красиви стихове!! Трудно ми е да си избера един! Люлякови поздрави от мен!!:)))
Да...и обичам виолетки...:)))
Поздрави в лилаво, мнооого усмихнати!:)))
И лунно усмихната,
пеперудено литнала,
сияя в лилавост...:)
Поздрави люлякови и от мен...:)))
Пожелавам ти щастие :)
21.01.2009 11:43
Поздравления, защото е много пролетно и живително!
В с/ц/вета на Лилавото се чувствам страхотно!:)))
Плувай в лилавата необятност...:)
Радвам се, че си тук!:)))
Но аз толкова си обичам поезията и хубавите стихове, че не мога да се спра... Харесаха ми много стихове от стихосбирките на двете поетеси. И затова ми се искаше да достигнат и до вас, приятелите ми от блога...:)
Благодаря ти...за пожеланието...:)
Бъди ми щастлива и ти!:)))
Лилавото ми е любимост... Прави ме...някак истинска..., свободна... Дори...още по-вълшебна..:)))
Благодаря ти за хубавите думички:)
Нека да е пролетно и живително вътре в нас....:)
Прегръдки..., лилави!:)))
http://www.youtube.com/watch?v=cBJeeurMfIA&feature=related
Благодаря ти, любимо, нежно, Синьо цвете...:)
Мнооого от лилавите ми усмивки за теб...:)))
И..още..:
http://www.vbox7.com/play:60f45483
21.01.2009 20:22
Много ми харесаха стиховете на тези твои любими поетеси!:)))
Многоцветна и щастлива седмица ти желая!
Хубави стихове си подбрала!
Днес си люляково момиче!
Фениксово цвете, мило, обичливо..., мноооого прегръдки, от нашите...:)))
Предчувствие за обич се пробуди..."
Лилава нощ...
Прекрасна и омайна...
Благодаря ти, Синьо цвете...:) Стилно лилава песен...:)
Прегръщам те...:)
Усмивки..., във всички нюанси на лилавото!:)))
Полилавях/поруменях/...:)
Прегръдка лилава от мен..., топла и мила...:)
И аз те прегръщам...:)))
А всичко любимо свързвам с лилавото...:) И така поезията на Мая засия в лилави нюанси...:)
И аз ти благодаря...:)
Добре дошла в блога ми!...:)))
Излъчваш толкова ведрост, позитивност...:)
Истински ми е приятно, че ти харесаха стиховете...:) Нали знаеш, че хубавата поезия има вълшебната сила да насища с многоцветност дните ни, пък и не само... Ето, мен ме оцвети в лилаво...И то във всичките му нюанси...:)))
Прегръдки и усмивки/лилави/:))))
...И ти пожелава "Лилава нощ!"...
Лилаво, лилаво...
Значи и на двете ни е любим цвят!:) Цветът на Любовта... и на Хуан Миро...:)
Приятно плуване по вълните на лилавото...:)
И...прегръдки...:)))
Първият бисер, който си харесах е стихото ,,Съм'', естествено, защото оттам ме поглежда крадешком ,,готовото за случване настояще''!
Вторият бисер е стихото ,,Страст'' - тук има една изненада: обикновено сезоните на страстта са пролетта и лятото, но тук изненадващо страстта избликва от...есента, която обикновено свързваме с носталгията, спомена, меланхолията, копнежа. Как есента се оказва изведнъж извор на страстта?
Отговорът:,,Тази есен е тъй разточителна...'' Разточително е преливащото от изобилие, излишък,плодородие, които биват освобождавани/дарявани на другите/ чрез страстта. Неслучайно тук присъства и Рубенс с неговата ,,пълнота''. Есента носи страстта и чрез напрегнатите облаци, освобождаващи мощния си заряд в светкавиците.
Самата лилава светкавица е третият бисер, защото нейният мигновен ОТБЛЯСЪК осветява истината на битието: в мълнията е истината, напомня ни ,,тъмният'' Хераклит! И като добавка: ФЕНОМЕН от гръцки означава...,,ОТБЛЯСЪК''!
И, накрая, четвъртият бисер е стихото ,,Жената поет'':,,...Но истинският лебед бяло пее/и гали тинята, и плаче скрито,/ додето блатната коричка изтънее/ и бликне езерна вода...'' - ето тук е ,,тайната небесна'', изпратена отгоре: задачата на поетесата е не да се превърне в патица, обсебена от мъртвото, неподвижно блато, а напротив - да бъде лебед, претворяващ последното в жива, бликаща езерна вода!
Благодаря ти за прекрасните бисери, Ася! Поздравления и за талантливите поетеси!
Цветно уханен ден!...:)))
Джош, толкова ми е хубаво, като чета, какво си ми написал...:) Прочел си всички стихове задълбочено и си си уловил лилави "бисерчета"...между тях..:)
И аз като теб, си отделих "Страст"/тази Рубенсова есен.../ и "Жената поет", която пее бяло...:)
Благодаря ти...бяло, пеещо...:), цялата в лилави отблясъци/родени от светкавица/...:)
Ще предам поздрави на поетесите...Обезателно!...:)
Прегръдка, Джош...:)
Достигат бързо душата и сърцето.Пленяват.
Поздрави с благодарност,Ася:)))
аз съм повече по небесносиньото, но пък стиховете са страхотни - докосващи и силни! :))
поздрави!
Само един много фин човек може да изпрати поздрави с благодарност...:)
От мен още повече...:)))
И прегръдки...:)))
А ти си небесно синьо облаче...:)
Много ми е приятно, че стиховете ти харесват...:)
Добрата поезия може да стори с нас вълшебства...:)
Поздрави и от мен, мнооого усмихнати!:)))
24.01.2009 00:21
И след това и двете ще си разказваме...:)))
24.01.2009 00:26
лека нощ...
и да сънуваш.........ангелчета...:))))))))))))))))))))
И...лилави сънища!:)))
Благодаря за....ангелчетата...:))))
И аз с обич...:)))
поздрави, Ася! :)
Поздрави и мнооого усмивки...:)))
2. ...Ася в страната на талантите...:)
3. Поетичен есенен букет...от zari
4. "Дистанционното" вътре в нас, задействано от zharko!
5. Един от най-любимите ми поети - Иван Вълев
6. ...И изгревна...и залезна поезия от Марта...:)
7. Да мечтаем,...ни прикани goran:)
8. Казиното на живота
9. Приятели
10. Феерия в лилаво
11. Едно пречистване, граничещо с невинността
12. НАПЪТСТВИЕ
13. Магазинче за НАДЕЖДА
14. Подаравям ви ВРЕМЕ!...
15. Страничка на ПРИЯТЕЛСТВОТО...Която просто не може да не попълните!:)
16. Усмивка за Ася от...EL!:)
17. Неповторимата поезия на henzelski...
18. "Давай на гладния от хляба си..."
19. Любэ
20. Ася в страната на талантите - на 8 години!:)
21. МОЯТА ТЕЛЕВИЗИЯ ОНЛАЙН
22. МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ОНЛАЙН
23. Полезна информация - blog.bg
24. Артвизитки в блог.бг
25. "Животът без любов не е живот" - hikma