Ако беше Мона Лиза,
щеше да бъдеш
в Лувъра окачен.
Всеки щеше да идва да те гледа
нямаше да е възможно
да се местиш...
Струва ми се,
че си точно такъв
рядко и безценно произведение на изкуството.
Остани си там,
зад кадифените въжета,
но аз няма да изгубя надеждата!
И аз,
точно от твоята страна
като крадец в нощта
стоя срещу шедьовъра...
и не мога да си обясня
защо е толкова болезнено
да си влюбен в шедьовър?!
Защото все пак нищо не е вечно...
От момента, в който те видях за първи път
тъмнината се смени със светлината
на импресионистичната картина,
с тънички лъчи от светлина...
Струва ми се,че си  такъв
като от серията:
""Любувай се,но моля те,не ме докосвай!""
и честно казано
съмнително е това удоволствие
да си винаги избран...
И аз,точно от твоята страна,като крадец в нощта
стоя срещу шедьовъра
и не мога да ти обясня
защо е толкова болезнено да си влюбен в шедьовър?!
Защото все пак нищо не е вечно...
Нищо не е вечно!
  
 


Болим!