Когато се налага по-дълго време да отсъствам
от това мое любимо кътче, мисълта,
че съм се отдалечила прекалено 
от превърналото се в много мое място -
не ме напуска... докога ще е така - не зная.



 Скоро ще станат шест години от първия ми постинг
 в блога... тогава още не знаех какво точно искам
 да правя,  но веднага усетих, че това е моето лично,
 толкова нужно тогава пространство... първите години
 сякаш летяха - приятните моменти в блога се множаха,
 приятелите - също... красиво, вълнуващо, светло...
 търсехме си какви ли не поводи за празнуване -
 и се получаваше... заедно страдахме, споделяхме,
 давахме си сила и подкрепа, тъгувахме  
 и се радвахме    заедно... така беше.
 Странно е да пиша в минало време.
 Оттогава много неща се промениха...  в живота,
 в мислите, в поведението на хората... и тук, разбира се.
 Може би затова и политиката зае важно място
 в повечето постинги, успя дори да поизмести
 историята, географията, пътешествията, музиката...
 социалната поезия - остра, гневна, възмутена,
 зае мястото на  нежната любовна лирика... 
 оригиналните бели стихове промениха идеите
 и образите,  посланията потъмняха...
 поезията с нежелание отстъпваше...  красотата,
 романтиката, мечтателността започнаха  да се
 определят  като смешни и сладникави, излишни
 и може би абсурдни в този объркан свят... 


  
Преди време прочетох в друг сайт нещо, което ме
провокира да отделя време и да споделя
някои незабравими спомени от "стария блог.бг" -
както беше написано... усетих носталгия и тъга...



Началото на моята страничка е от 2010 г.
По това време се появиха и визитките
/по-долу давам линк към блога на Кушел/,
които имаха за цел да запазят по оригинален
начин историята на blog.bg от това време 
и забележете - идеята беше страхотна - 
да остане спомен... незабравим спомен
за всички блогъри, събрани заедно, оставящи
частичка от себе си и тогава, когато вече
ще са напуснали това място по една или
друга причина... тази идея развълнува и сякаш
сплоти още повече всички, последваха я нови
светли моменти и топли приятелски постинги.  
................................
Попаднах сред страхотни хора, прекрасни творци...
обикнах този свят на внимание, уважение, топлота,
съпричастност, искрено одобрение на стойностното, 
доброто, красивото... подкрепа... приятелство...
и още -  всеки пост, всеки коментар изразяваха
разбиране... радвахме се на успехите на другия,
на личните празници се създаваше атмосфера
на близост, настроение, усещане, че сме заедно -
забравяхме разстоянията. И беше хубаво... много ! 
Така запомних първите години в блога.
.................................................
Запазих моята визитка, изработена от Кушел,
която ми остана скъп спомен от началото...
Благодаря,Куш !
...................................................

kushel.blog.bg/drugi/2011/04/16/koi-tuk-koi-go-niama.730572

Искаше ми се да ви покажа Арт визитките на тези
наши съблогъри, които спряха да публикуват
в блога, или се появяват много рядко...
/за някои от тях не зная нищо - за съжаление/,
с други сме добри приятели, но всички оставиха
прекрасни публикации, красиви творби,
с присъствието си създаваха вълнуващи моменти
и преживявания тук... в този сайт.
Както прочетох в един коментар - "това, което
не е описано - не се е случило"... може би не е
съвсем така, но е добре и да го има написано...
За моя голяма изненада не можах да открия
нито един постинг с публикуваните Арт визитки -
къде са изчезнали, доколкото разбрах и Кушел 
не знае... съжалявам... но спомените остават...
не разбирам - какво би могло те накара да изтриеш
завинаги нещо хубаво, сътворено добронамерено...
като на магия съм запазила няколко визитки
в архива си на съвсем случаен принцип, за други
се порових доста във виртуалното пространство.
Липсвате ми...







 



















Не успях да открия Арт визитките на:
scarlety - един великолепен блог, скъп приятел.
sparotok - Истинската българска история!
priqtel12 - хубав блог, приятел - повече от 12 !
divna8 - коментарите в рима на нейните
постинги, отключиха спомените ми за първите
стихове и появата на новите ми поетични опити...
miaa - моя любимка, красива поезия...
anastasiia - нашата Ася от ПОТ... скъп приятел,
магична усмивка... "В страната на талантите" !
osi4kata - много хубави стихотворения ! 
bizcocho - истински приятел, прекрасни стихове ! 
kapito - хубави стихове, размисли... оригинално !
............................................
и още много други, които за радост са включени 
в клиповете... и опазени благодарение на Кушел
за спомен от стария blog.bg.
........................................................................

Винаги началото е най-хубаво казват... и най-трудно... 
но винаги - незабравимо. Поздрав за всички вас,
които ще спрете, ще си спомните, или просто с интерес
ще разгледате... НАЧАЛОТО !... моето... и на още
много съблогъри, които ме приеха с добро, и с които
посрещахме заедно новите попълнения след 2010-та...
Частичка от историята на blog.bg е пред вас !

Вълнуваща изповед!

Хубаво е, че един от новите ми приятели, когото много уважавам,
е написал първия коментар - има нещо символично, нали...
С благодарност !

Аз съм малко по-"стара":) от теб в блог.бг.
Изпитвам носталгия по "онова" време, когато се уважавахме и се радвахме на успехите на другите.
С клиповете на Кушел ме размисли и ме върна там, преди "сто лета":).
Той беше нов /доколкото си спомням/, а беше направил такива красоти като подарък за всеки.
Тук е мястото ти, мила.
Без теб блог.бг би бил друг. При теб човек си отдъхва и се наслаждава на картина, звук и думи!
Прегръщам те с благодарност, че си тук, че те има!

Преди четири години, когато започнах, да пиша в блога, четох този постинг с визитките. Беше майсторски поднесен на блогърите! Шапка му свалям на Куш.
Спомням си тази публикация. Именно средата, в която се твореше бе приятна и сърдечна за общуване. Имаше и много разнообразни теми, от които можеш да попиеш нужната ти информация.
Наистина много хора напуснаха Блог.бг, но аз ще използвам тази трибуна, за да им напомня, че ние останахме и не сме ги забравили. ВИЕ които ни напуснахте, сте добре дошли отново на топло при нас. Не сме загубили надеждата, че отново ще се върнете в творческите коловози на БЛОГ.БГ. ЧАКАМЕ ВИ!
Поздрав за публикацията Стела50!

ЗДРАВЕ, УСПЕХ И БЛАГОДЕНСТВИЕ ЗА ТЕБ ТАНЯ !
ПОКЛОН !

Винаги съм бил отворен към човешките и към обществените проблеми, състояния... Но не обичам да многословнича...

Наистина - така беше и хубаво беше, топло и уютно...

Здравей, мила Кати... да, и Кушел дойде през 2010 г.
По-късно пусна и своята класация за стихотворения,
но и тя изчезна заедно с визитките.
Благодаря - ти си един от старите ми приятели тук
и надявам се да остане така завинаги.
Трябва да призная, че и днес, въпреки ограниченото
ми време и по-различни отношения, открих нови интересни
странички, прекрасни разказвачи, красиви постинги...
Благодаря ти за всичко, Кати... за всичко... ти знаеш.
Топли прегръдки и от мен !

С благодарност за прочита и емоционалния коментар...
Истина е - средата, в която се твореше бе приятна и сърдечна за общуване.
Имаше и много разнообразни теми, от които можеш да попиеш нужната ти информация... много стойностни блогове, повече споделени празници...
Дали ще се върнат - не зная... важно е да се пазят спомените...
Всичко добро ти желая !

Благодаря, Иво... благодаря за приятелството и добрите чувства.
Благодаря за стойностните публикации и прекрасна музика,
за силата, вярата, утехата, благородството...
Благодаря !

Здравей, Марин... понякога не са нужни много думи.
Ти си един от добрите ми приятели в блога, и си го доказвал
от началото до днес. Много съм ти благодарна за уважението,
за разбирането, за подкрепата, за искреността ти и в забележките,
и в похвалите... и за много още през тези години.
Здрав и щастлив бъди !

Привет, Вал ! Благодаря ти за добрите думи и чувства,
за кафетата, които все някога ще изпием... за усещането.
Да... Наистина - така беше и хубаво беше, топло и уютно...
До скоро, приятелю!

Което не променя милия жест към толкова много хора, но днес като че ли е напълно логично, че именно към мен въпросният отправя недостойни думи, нападки и не пропуска да заяви открито намерението си да не оставя живи такива като мен при обстоятелства, които очаква и усърдно подготвя тук, в Блог.бг. А това, което правя не е да дразня когото и да било - просто заявявам в блога си позиция, която не чувствам привнесена, а още по-малко излишна, а още по-малко недостойна и несправедлива нито в своя нито в българския ни живот. Ето още един аспект и от мен. Нищо против романтиката като твоята с достойни средства, моята коректност към всеки един човек, срещнат тук не подлежи на съмнение, защото я защитавам при всеки контакт. Но ето фактите. Как ще ги анализираш, Таня? Лятото ми станаха 7 години тук. Честита годишнина!

Стани... когато Кушел направи визитките, аз бях съвсем нова.
Тогава блогът беше повече поетичен, писателски и много приятелски.
Както виждаш оттогава Куш не е посетил нито веднъж моята страница,
вече интересите му са други - не коментира, не спира, не чете моите
постинги, но този жест е факт, той остава в спомените. Права си за
недостойните думи и крайни намерения, както и за правото на всеки
да отстоява позициите си. Това няма общо с постинга ми - всъщност
е за приятелите от "стария блог" и за опазване на спомените...
А колкото до позициите си, има къде да ги защитавам и отстоявам,
както съм го правила винаги. Но тук... тук е мястото и времето
на Стела50... Уважавам и споделям твоята справедлива и достойна
позиция, но следвам своите принципи и не коментирам, не общувам
тук с хора, които са крайни, груби, недобронамерени, които
създават интриги и налагат своето мнение, обиждат и нараняват.
И затова си има причини.
А годишнината - 6 години в блога ще бъде на 13 март, живот и здраве.
С най-добри чувства към теб !

Да пазиш не само спомени, но и материали от началото - твоето Начало в Блога!
И тези визитки на Кушев!
С удоволствие прочетох и разгледах.
Благодаря!

Толкова мило, така романтично, идилично, изпълнено с приятелство, с красота и доброта - истински съжалявам, че съм пропуснала това време! Поздрави от сърце на тебе, мила Танче, и на всички твои тогавашни приятели, оцелели до днес сред бурите и превратностите в блога и в живота. Времето бързо лети - ето че и аз, макар да се мисля за много нова и неопитна още - подкарах третата си година тук. И ми се иска да бъдем заедно поне още трийсет и три:))) Честита годишнина!