"... Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание ... "

В мълчание и с обич! Поздрави от мен Надя! :))

Хубаво е, че дойде, Ябълчице :) Така тишината става сребърна, а мълчанието топло... И светло! Прегръдки!

В ГРАДИНАТА ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА БЕЗКРАЙНО...

Всъщност, в природата няма нищо крайно, Христо. Ние, бидейки крайни същества искаме да го отграничим, като си въобразяваме себе си. Въображението ни е доста скромно и примитивно, въпреки възможностите ни. Поздрави!

Не присядай, а върви напред,
може би ще срещнеш нещо,
незабелязано, но там зад ъгъла,
което да обикнеш.
После помълчи и хуквай пак,
спомена пази и бързай,
вярвай и обичай!

Поздрави и от Родопите!

:) Здравей, Вал! Днес се разхождахме из Витоша и баща ми каза: "Първо идва името, после човек. Така беше в старите времена". Чудих се на една планинска улица, защо се казва така. Та и аз май започвам с това, с което другите завършват, но със сигурност първо е То, после съм аз. :) Благодаря ти! Поздрав с една песен! Само да я намеря и ще я кача.

:) тук има за движението и покоя - едно и също нещо, според мен. Студът и огънят са единосъщни, Вал. Ето я и песента, за която се сетих, аз го обичам този изпълнител - Jamie Woon -

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=oUm4MHEeFCY

Здравей Васко! Поздрави на Родопите от стара София! И слънчева днес. Огряна от онази дълбока и висока вътрешна светлина, когато небето е много синьо, и която може да бъде само есенна. Витоша все още е зелена. Тук там има червени дървета. Радвам се, че поспря и поздрави от мен Розовооката! :)

...Двама пазители на бъдното ...
защо започвам отзад напред не зная,
но много близко ми е това интимно присядане
с Мълчанието ... в единствената градинка ...
Стихотворението ме развълнува... размисли,
срещна ме със спомени ...
Прекрасно е !

Благодаря, Таничка! На теб няма как да не ти звучи познато и близко, както и много твои откровения ме радват и чувствам съкровено мои. Затова сме се намерили в този хаос от букви, събития, времена и то в океана на третата литература, който е неизброден. Няма слуяайни срещи, може би има съдбовни случайности, но едно знам - няма нищо случайно. Не разбирам хора, които скучаят. :) Понякога им завиждам - какво значи това да ти е скучно? Нямам и миг скука в живота ми. Та, седим си ние с Мълчанието... И нарушаваме чаената церемония, въвеждайки нов жест в ритуала - Прегръщаме те! :) И... благодарим.

заредена с толкова гласове, чувства, мисли; споменна, копнежна ...

Да вляза в моята
единствена градина
и да приседнем
с теб, Мълчание -

Тихо е, и светло.
Поздрав, мила Наде! И прегръдка! :)

Здравей, скъпа Марианче! :) Тихо и светло е, защото дойде ти, дойдохте вие, приятелите. Иначе е безстрастно и само по себе си. Прегръщам те с обич и благодарност, че те срещнах!

Но някак често ми се губи и трудно я намирам после моята...;)

:) Това, което си ми написала тук е поезия... Какво да ти кажа, прегръщам те! Светла съботна вечер, мила Стани и до следващата градина!

ps Поздрав, Стани! :)
http://www.youtube.com/watch?v=GylGr3enqKY

Животът е безкраен - няма начало и край. Но време за мълчание намираме винаги. След това започва новото , програмирано от нашите мисли:))
Поздрави , Наде!:)

всичко се прояснява, когато погледнеш в сърцето си. "Който гледа навън, сънува, който гледа навътре се пробужда". Усмивки от мен и красива и спокойна седмица!

Здравей, мила Бвен! :) Радвам се, че поспря. Прекрасен е този твой постинг, благодаря ти! И честита и щастлива есен на теб и семейството ти - здраве, хармония, любов! Да, животът ме научи дотук, че това, което ни се случва не е нищо повече от следствие на нашите собствени действия. Това е точно така. И колкото по-рано го приемем и разберем, толкова по-добре. Сърдечни поздрави, Бвен!:)

Ех, че хубаво си го казала, както само ти можеш! Майче, ти си някакъв магичен "Счети" - Поет! Така кратко и ясно, а си побрала смисъла на ставащото не само в природата, а и в нас самите. Напомняш ми, че светлината намалява и можем да се погрижим за това. :) Бихме могли! Прегръдки и ти благодаря за урока в онзи твой кратък разказ! Дълго ще ми държи... Пожелавам ти честита, щедра и благденствена есен, грееща от благост, топлинка и красота! До скоро! :)

Поздрав за теб от Христо Фотев:

БЯХ НА САМИЯ ВРЪХ...

Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз - със ярост -
и се учудвам, че останах жив.

Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм - от твоя скръбен спомен
не справедливост - милост искам аз.

И пак сънувам оня светъл хаос...
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз - със ярост.
И съжалявам, че останах жив.