Постинг
11.07.2015 12:33 -
И ПРИИЖДАХА
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 4523 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.07.2015 01:11
Прочетен: 4523 Коментари: 8 Гласове:
55
Последна промяна: 13.07.2015 01:11
И ПРИИЖДАХА
Знам,
от Север
дойдоха велики мъже.
Колко много валеше на Север!
Миг след туй Окенът ги взе.
И потънаха техните титли,
имена и коне.
И потъна Легендата.
Само студени
прииждаха нови епохи.
И изникваха
нови коне,
времена,
нови титли...
И нови
пространства.
За една
неспасена
Земя.
снимка (НАСА)
Myth or true
От къде идва името Нострадамус и кой е а...
NATIONALISM - SECOND HAND, essay, Hemy V...
От къде идва името Нострадамус и кой е а...
NATIONALISM - SECOND HAND, essay, Hemy V...
Прекрасно е !
Прегръдки !
Толкова удивителни възхитителни не са характерни
за кометарите ми... многоточието - не минава без него.
Страшно ми хареса... преживях, видях, почувствах.
Прегръдки !
цитирайПрегръдки !
Толкова удивителни възхитителни не са характерни
за кометарите ми... многоточието - не минава без него.
Страшно ми хареса... преживях, видях, почувствах.
Прегръдки !
stela50 написа:
Прекрасно е !
Прегръдки !
Толкова удивителни възхитителни не са характерни
за кометарите ми... многоточието - не минава без него.
Страшно ми хареса... преживях, видях, почувствах.
Прегръдки !
Прегръдки !
Толкова удивителни възхитителни не са характерни
за кометарите ми... многоточието - не минава без него.
Страшно ми хареса... преживях, видях, почувствах.
Прегръдки !
Здравей, Таничка, благодаря ти, много се радвам, че ти харесва. Странно е и звучи малко тъжно, но така го чух и "видях". В буквалния смисъл... :) Някак вярвам повече на тъгата, отколкото на мимолетните неща. От тихите води на тъгата, на съзерцанието, изгрява цветето на радостта. Онази радост, която остава в нас, с нас, понякога и след нас. Прегръщам те, благодаря ти, радвам се, че ми гостуваш. До скоро и светли събота и неделя!
Сякаш си в някакъв вълнуващ ,,диалог'' през Историята с отдавна отплували в океана на външното ,,вулгарно'' време светове, но пък същевременно и възкръснали в онова същинско, нетленно ,,вътрешно'' време на Съзнанието!
Удивителен е вътрешният ти свят, Надя!
цитирайУдивителен е вътрешният ти свят, Надя!
lion1234 написа:
Сякаш си в някакъв вълнуващ ,,диалог'' през Историята с отдавна отплували в океана на външното ,,вулгарно'' време светове, но пък същевременно и възкръснали в онова същинско, нетленно ,,вътрешно'' време на Съзнанието!
Удивителен е вътрешният ти свят, Надя!
Удивителен е вътрешният ти свят, Надя!
Не е моя заслугата, Джошкун, тези образи и думи идват сами, може би знаят, че винаги са добре дошли. :) Не зависи много от мен, остава да съм, да мога да ги посрещна. Те ме подреждат и преподреждат и съм щастлива, когато ги чувам, понякога съм изненадана, рядко се осмелявам да ги "търся" и "извиквам", присъствието им трябва да е ясно вътре в мен, за да ги "чуя" истински. Тогава живея, заживявам наистина в "онова същинско, нетленно ,,вътрешно'' време на Съзнанието". Колко хубаво казано, благодаря ти за това! Сърдечни поздрави и всичко хубаво от сърце на теб и близките ти хора!
Чета една книга в момента и твоето стихотворение ми подейства като шок!
Там в много страници е написано това, което ти си събрала в няколко думи! Няколко, но какви!!!!
Поздрави още веднъж!
цитирайТам в много страници е написано това, което ти си събрала в няколко думи! Няколко, но какви!!!!
Поздрави още веднъж!
katan написа:
Чета една книга в момента и твоето стихотворение ми подейства като шок!
Там в много страници е написано това, което ти си събрала в няколко думи! Няколко, но какви!!!!
Поздрави още веднъж!
Там в много страници е написано това, което ти си събрала в няколко думи! Няколко, но какви!!!!
Поздрави още веднъж!
Здравей, Кате, благодаря за топлите думи! Това, което правя, придобива смисъл едва, когато го споделя, иначе наподобява молитвите на отшелник далече някъде в тишината, зареян в скален манастир или в пустинята. Никога няма да се уморя да възкликвам с думите на Езра: "За сродни духове копнея аз!" Иначе нещата са семпли, някаква "самодостатъчност", но много крехко е всичко това. Понякога ми влияе променящата се светлина, трептенето на въздуха, птиците, сянка от движение. Има някаква "устойчивост", разбира се. Достатъчно е да видя клонките на бор през прозореца на блока и вече съм в Копривщица, моят роден град. :) Дължа всичко на предците си, на най-близките ми хора и на неколцината приятели, които винаги са с мен. Това е. Прегръщам те, благодаря, и нека ти пожелая сбъднатост и щастие от сърце!
Чудесно е!Наде,поздравления за тази страхотна поанта!Прегръщам те!
цитирайtsanynka написа:
Чудесно е!Наде,поздравления за тази страхотна поанта!Прегръщам те!
Цани, толкова ме зарадва, не бях влизала тук, извинявай за късния отговор! Прегръдки, благодаря ти, поздрав!
https://www.youtube/watch?t=51&v=Fy_JRGjc1To
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 43590
Блогрол
1. НОВАТА МИ КНИГА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА
2. ВИДЕО ОТ ПРЕМИЕРАТА
3. ДУМИ ЗА КНИГАТА
4. LUCIA IRISI ART
5. LU
6. JORO PETKOV ART
7. ЛИТЕРНЕТ
8. СЛОВОТО
9. НАДЕЖДА ИСКРОВА FACEBOOK
10. BOOK FACE POETRY
11. FACEBOOK POETRY
12. NADEZHDA ISKROVA - BLOGGER
13. МОИТЕ ПРИКАЗКИ
14. БЛОГЪТ В "ИЗКУСТВО"
15. my youtube channel :)
16. X
17. © НАДЕЖДА ИСКРОВА